Дяволският косъм

На Човека щом Словото дал,
Господ легнал под храст да почива.
Уморен бил, изцапан със кал
от небесната Божия нива.
 
Легнал Бог, но докрай не могъл
да разпусне след трудния делник.
Паднал ангел при него дошъл,
че си падал горкият безделник.
 
"Боже мили, - примолил се той, -
направи тъй, Човекът да страда.
За душевния негов покой,
адът нека му бъде награда.
 
За това, че остави Лилит
и се втурна към младата Ева,
нека гние в катрана изпит!" -
се провикнал Архангелът гневно.
 
Позамислил се Господ и с пръст
позагладил си мъдро брадата.
Поогледал се околовръст
и подхвърлил на ;дам змията.
 
А Човекът, нали е голям
шегаджия - така се нарежда,
че отскубнал тогава за срам
на Рогатия косъм от веждата.
 
Този косъм напомня и днес
за бората на ;дам и демона,
който грабнал му мъжката чест
и запратил в Геената земна.
 
И понесъл позорен товар
от нечути от Бога въпроси,
;дам още е с оня самар
на гърба вързан с дяволски косъм.