Николай Некрасов Надрывается сердце от муки Пак се

„НАДРЫВАЕТСЯ СЕРДЦЕ ОТ МУКИ...”
Николай Алексеевич Некрасов (1821-1878 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПАК СЕ КЪСА ОТ МЪКА СЪРЦЕТО

Пак се къса от мъка сърцето,
да повярваш в доброто не щеш
сред царящите звуци проклети
с барабани, вериги и гмеж.

Но обичам аз, пролет златиста,
твоя чудно преплетен солфеж;
ти ликуваш, за миг не утихваш
своя детски безгрижен брътвеж.
От разцвет и възход покорена,
на живота си вречена ти –
нещо шепнат тревите зелени,
над вълните легенда блести;
цвилят весело буйни жребчета,
бик бразда в угарта е раздрал,
а в гората дете русо – ето
чуй, крещи: „Парасковя, ау-ау!”
Над била, долини и дъбрави
птици северни носят се пак,
наведнъж чуваш песен на славей
и на гарги нестройния грак,
руска тройка гърми, скърца повод,
квакат жаби, осите жужат,
в бяг кобилки... – просторът свободен
е с житейска хармония слят...

Аз на другия шум се наслушах,
заглушен, покрусен от бумтеж...
Идвам, майко-природа, радушно
с моя свеж постоянен копнеж –
заглуши злобни музики сложни!
Сред душата покой да сияй
и окото прозряло да може
да се радва на земния рай.

               * Ау – дифтонг.


Ударения
ПАК СЕ КЪСА ОТ МЪКА СЪРЦЕТО

Па́к се къ́са от мъ́ка сърце́то,
да повя́рваш в добро́то не ште́ш
сред царя́щите зву́ци прокле́ти
с бараба́ни, вери́ги и гме́ж.

Но оби́чам аз, про́лет злати́ста,
тво́я чу́дно препле́тен солфе́ж;
ти лику́ваш, за ми́г не ути́хваш
сво́я де́тски безгри́жен брътве́ж.
От разцве́т и възхо́д покоре́на,
на живо́та си вре́чена ти́ –
не́што ше́пнат треви́те зеле́ни,
над вълни́те леге́нда блести́;
цви́лят ве́село бу́йни жребче́та,
би́к бразда́ в угарта́ е раздра́л,
а в гора́та дете́ ру́со – е́то
чу́й, крешти́: „Параско́вя, ау-а́у!”
Над била́, долини́ и дъбра́ви
пти́ци се́верни но́сят се па́к,
наведнъ́ж чу́ваш пе́сен на сла́вей
и на га́рги нестро́йния гра́к,
ру́ска тро́йка гърми́, скъ́рца по́вод,
ква́кат жа́би, оси́те жужа́т,
в бя́г коби́лки... – просто́рът свобо́ден
е с жите́йска хармо́ния сля́т...

А́з на дру́гия шу́м се наслу́шах,
заглуше́н, покрусе́н от бумте́ж...
И́двам, ма́йко-приро́да, раду́шно
с мо́я све́ж постоя́нен копне́ж –
заглуши́ зло́бни му́зики сло́жни!
Сред душа́та поко́й да сия́й
и око́то прозря́ло да мо́же
да се ра́два на зе́мния ра́й.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Николай Некрасов
НАДРЫВАЕТСЯ СЕРДЦЕ ОТ МУКИ...

Надрывается сердце от муки,
Плохо верится в силу добра,
Внемля в мире царящие звуки
Барабанов, цепей, топора.

Но люблю я, весна золотая,
Твой сплошной, чудно-смешанный шум;
Ты ликуешь, на миг не смолкая,
Как дитя, без заботы и дум.
В обаянии счастья и славы
Чувству жизни ты вся предана, –
Что-то шепчут зеленые травы,
Говорливо струится волна;
В стаде весело ржет жеребенок,
Бык с землей вырывает траву,
А в лесу белокурый ребенок –
Чу! кричит: „Парасковья, ау!”
По холмам, по лесам, над долиной
Птицы севера вьются, кричат,
Разом слышны – напев соловьиный
И нестройные писки галчат,
Грохот тройки, скрипенье подводы,
Крик лягушек, жужжание ос,
Треск кобылок, – в просторе свободы
Всё в гармонию жизни слилось...

Я наслушался шума инова...
Оглушенный, подавленный им,
Мать-природа! иду к тебе снова
Со всегдашним желаньем моим –
Заглуши эту музыку злобы!
Чтоб душа ощутила покой
И прозревшее око могло бы
Насладиться твоей красотой.




---------------
Руският писател, поет и публицист Николай Алексеевич Некрасов е роден на 28 ноември/10 декември 1821 г. в гр. Немиров, Подолска губерния. Детството и юношеството му са свързани с Ярославския край. Учил е във филологическия факултет на Петербургския университет (1839-1841 г.). Публикува стихове от 1838 г., от 1841 г. сътрудничи на в „Литературная газета”, в. „Отечественые записки” и др. литературни издания. От 1847 до 1866 г. се занимава с издателска дейност, редактор е на сп. „Съвременник” и в. „Отечественые записки”. Сред най-значимите му творби са „Крестьянские дети” (1861 г.), „Мороз Красный Нос” (1863 г.), поемата „Русские женщины” (1871-1872 г.), поемата-епопея „Кому на Руси жить хорошо” (1873-1876 г.) и др. Умира на 27 декември 1877/8 януари 1878 г. в Санкт Петербург.