Александр Твардовский На дне моей жизни, на самом

„НА ДНЕ МОЕЙ ЖИЗНИ, НА САМОМ ДОНЫШКЕ...”
Александр Трифонович Твардовский (1910-1971 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НА МОЕТО ДЪНО ЖИТЕЙСКО, НА ДЪНЦЕТО

На моето дъно житейско,
                на дънцето
ще искам да седна за малко
                на слънчице
на топличко пънче.

И нека листакът
                се перчи изсъхнало
с лъчите,
                приведени в близките вечери.
Очаквам я
                таз бъркотия на утрето,
на нищо в живота препълнен
                обречено.

Аз думите свои
                без пречка подслушвайки,
със старческа сопа
                ще ръчкам към дявола:
не, нищо, че все пак
                случайно за случая
със знак се отметнах,
                че тук пребивавал съм.


Ударения
НА МОЕТО ДЪНО ЖИТЕЙСКО, НА ДЪНЦЕТО

На мОето дЪно житЕйско, на дЪнцето
ште Искам да сЕдна за мАлко на слЪнчице
на тОпличко пЪнче.

И нЕка листАкът се пЕрчи изсЪхнало
с лъчИте, привЕдени в блИзките вЕчери.
ОчАквам я тАз бъркотИя на Утрето,
на нИшто в живОта препЪлнен обрЕчено.

Аз дУмите свОи без прЕчка подслУшвайки,
със стАрческа сОпа ште рЪчкам към дЯвола:
не, нИщо, че всЕ пак случАйно за слУчая
със знАк се отмЕтнах, че тУк пребивАвал съм.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Александр Твардовский
НА ДНЕ МОЕЙ ЖИЗНИ, НА САМОМ ДОНЫШКЕ...

На дне моей жизни,
                на самом донышке
Захочется мне
                посидеть на солнышке,
На теплом пенушке.
 
И чтобы листва
                красовалась палая
В наклонных лучах
                недалекого вечера.
И пусть оно так,
                что морока немалая –
Твой век целиком,
                да об этом уж нечего.

Я думу свою
                без помехи подслушаю,
Черту подведу
                стариковскою палочкой:
Нет, все-таки нет,
                ничего, что по случаю
Я здесь побывал
                и отметился галочкой.

               1967 г.




---------------
Руският поет и писател Александър Твардовски (Александр Трифонович Твардовский) е роден на 8/21 юни 1910 г. в селището Загоре, Смоленска губерния. Още 14-годишен започва да публикува в местните смоленски вестници. През 1931 г. е публикувана неговата поема „Путь к социализму”, намерила голям отзвук сред литературната общественост. Следват поемите му „Путь к социализму” (1931 г.), „Страна Муравия” (1934 г.), „Василий Тёркин” (1941 г.) – най-известната му творба, „Дом у дороги” (1946 г.) и „За далью – даль” (от книгата му „Из лирики этих лет”, 1967 г.). Бил е главен редактор на сп. „Новый мир” (1950-1954 г.; 1958-1970 г.). Носител е на редица награди и отличия. Поддръжник е на Сталин, но през 60-те години с поемите си „По праву памяти” и „Тёркин на том свете” преразглежда отношението си към сталинизма. Идеологическият либерализъм на сп. „Новый мир” не се харесва на властите и списанието е закрито. Твардовски умира на 18 декември 1971 г. във вилата си в селището Пахра, Московска област.