Болгария в сердце моём

    
               
   Я никогда в жизни не бывал в Болгарии – так уж получилось и не моя в том вина. Но с Болгарией меня связывает довольно много. В молодости, увлекшись живописью, я увидел в музее картину известного русского художника Верещагина «На Шипке все спокойно». Я заинтересовался сюжетом картины и благодаря этому узнал о событиях 70-х годов 19 века, когда русские войска под руководством генерала Скобелева освободили Болгарию от многовекового османского ига. И наиболее яростные сражения шли именно в районе горы Шипка. И в Болгарии до сих стоят памятники русскому царю Александру II, генералу Скобелеву и героям Шипки.
   Когда я начал заниматься литературой, я познакомился со стихами болгарского поэта Николы Вапцарова. Они мне очень импонировали, так как напоминали о творчестве моего любимого поэта Владимира Маяковского. Затем я узнал, что Вапцаров за свою подпольную антифашистскую деятельность  в 1942 году был расстрелян нацистами. В тюрьме, перед казнью он написал замечательные  - лирические и мужественные – стихи своей жене. Потом я узнал, что дочь болгарского народа, корреспондент «Комсомольской правды» Лилия Карастоянова воевала на Украине, в партизанском соединении Ковпака. Она геройски погибла в бою и была посмертно награждена орденом. В одном из  небольших городов на границе и Украины и Белоруссии ей поставлен памятник.
   В освобождении Болгарии от фашистов принимал участие 3-й Украинский фронт. Хотя боевые действия длились всего несколько дней, в этих боях погибло свыше 12 тысяч советских воинов. И среди них родственница нашей семьи, военный врач, капитан Надежда Розенфельд. За свою недолгую жизнь она обороняла Одессу и Севастополь, участвовала в Сталинградской битве и освобождении Киева. Она погибла при защите полевого госпиталя от проникших в тыл фашистов, возле небольшой болгарской деревушки. После войны болгарские пионеры разыскали ее захоронение, поставили на могиле памятник и сообщили об этом на Украину ее брату, который вскоре приехал поклониться праху своей сестры. С Болгарией меня связывает и еще одно семейное обстоятельство. Мой отец погиб в первые месяцы войны, но его старший брат, который был на фронте с начала войны, участвовал в освобождении Болгарии и потом еще два года служил там в рядах Советской Армии. Его часть располагалась в городе Пловдив – том самом, где  поставлен памятник советскому солдату-освободителю, памятник «Алеше». Мой дядя часто с теплом и благодарностью вспоминал  этот радушный болгарский народ.            
 Я никогда не был в Болгарии – но Болгария всегда в моем сердце.

          *  *  *

    Произведение заняло Первое место на Третьем Международном конкурсе поэтических переводов

  БЪЛГАРИЯ В МОЕТО СЪРЦЕ

Авторизиран превод: ГЕНКА БОГДАНОВА

     Никога в живота си аз не съм бил в България. Просто така се получи и за това аз нямам вина. Но с България ме свързват толкова много неща. В младостта си се увличах по живопис. В музея видях картината на известния руски художник Верешагин „На Шипка всичко е спокойно” Заинтересувах се от сюжета на картината и благодарение на разказаното за него се запознах със събитията през 70-те години на 19 век, когато под ръководството на генерал Скобелев руските войски освободили България от многовековното османско иго. И най-вече за яростните сражения, които са се водили именно в подножието на връх Шипка. В България и до този момент се извисяват паметниците  на руският цар Александър ІІ , генерал Скобелев и героите на Шипка.
   Когато започнах да се занимавам с литература, се запознах със стиховете на българският поет Никола Вапцаров. те много ми импонираха, защото ми напомняха за творчеството на моят любим поет Владимир Маяковски.. после разбрах, че за своята активна антифашистка дейност през 1942 година Вапцаров е бил разстрелян от фашистите. В затвора, преди разстрела, той е написал забележително – лирическо и мъжествено стихотворение за своята жена. По – късно научих и това, че дъщерята на българския народ, кореспондент на „Комсомолска правда” Лилия Карастоянова е воювала в Украйна, в партизанските отряди на Ковпак. тя геройски загинала в бой и била посмъртно наградена с орден. В едно от малките градчета на границата между Украйна и Белорусия е издигнат за нея паметник.
   В освобождаването на България от фашистите е взел участие и Трети Украински фронт. независимо от това, че боевете продължили едва няколко дни, в тях загинали повече от 12 000 съветски войни. И сред тях е била родственицата на нашето семейство, военната лекарка капитан Надежда Розенфельд.  През своят кратък живот тя отбранявала Одеса и Севастопол, участвала в Сталинградската битка и освобождението на Киев.Тя загинала при отбраната на полевият лазарет от проникнали в тила фашисти край малко българско селце . След войната български пионери издирили погребаните защитници и на гроба й поставили паметник. След това съобщили за това на брат й в Украйна, който наскоро слет това пристигнал в България, за да се поклони пред праха на сестра си.
С България ме свързва още едно семейно обстоятелство. Моят баща е загинал още в първите месеци на войната, но по-големият му брат, който бил на фронта от началото на войната, участвал в освобождението на България и след туй още две години служил там в редовете на Съветската армия. Неговата част била разположена в град Пловдив – точно там, където е поставен паметника на съветския войн Альоша. Чичо ми често и с благодарност  говореше  за този радушен български народ.      
     В България аз никога не съм бил, но България  завинаги ще бъде в моето сърце!



   


Рецензии
Аркадий, я этого не знала, но , благодаря Вам узнала много
интересного о Болгарии! Спасибо Вам за Вашу творческую деятельность.

Светлана Пригоцкая   02.05.2011 23:07     Заявить о нарушении