(„СФИНКС”)
Пейо Тотев Крачолов Яворов (1878-1914 г.)
Болгарские поэты
Пейо Яворов
СФИНКС
Зловещо се възема кървава луната
и никнат безпокойни сенки на нощта;
задавени въздишки – плаче тишината…
Сърце ми се не сепва, сам-само в света.
На спомени неволни сенките печални,
безкрайна върволица, никнат пред очи:
другари изнурени, дрипави и кални…
Сърце ми ги не вижда: вижда и мълчи.
Повехнали тела на блянове омайни,
разръфани шибои – нито дъх, ни цвят, –
пребулени се влачат плачещите тайни…
Сърце ми чуй-ме чуе, сам-само в цял свят.
И сфинкс един ме гледа – камък неподвижен,
с коварство притаено в поглед без лъчи,
унесено замръзнал, странен, непостижен:
сърце ми всичко знае – вечно ще мълчи…
Пейо Яворов
СФИНКС (перевод с болгарского языка на русский язык)
Зловеще появился лунный диск кровавый,
и теням беспокойным выйти суждено;
лишь сдавленные вздохи – плачет мир неправый...
Не вздрагивает сердце – лишь оно одно.
Воспоминаний тени жертвенно-фатальны,
и бесконечна цепь их... на душе горчит:
оборваны и грязны, слабы и печальны...
А сердце их не видит: видит и молчит.
Увядшие тела тех грез, что миновали,
без запаха левкои – облетевший цвет, –
рыдающие тайны под волной вуали...
Не слышит плача сердце – был он или нет.
И наблюдает сфинкс – сей камень недвижимый,
во взгляде без лучей коварства тайный знак,
застывший в забытьи, – вовек непостижимый:
молчит и знает сердце – вечно будет так...