Станка Пенчева Монолог человека, думающего, что он

Красимир Георгиев
„МОНОЛОГ НА ТОЗИ, КОЙТО СИ МИСЛИ, ЧЕ НЕ Е ГЛУПАК” („МОНОЛОГ ЧЕЛОВЕКА, ДУМАЮЩЕГО, ЧТО ОН НЕ ГЛУПЕЦ”)
Станка Михайлова Пенчева (1929-2014 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Людмила Станева


Станка Пенчева
МОНОЛОГ НА ТОЗИ, КОЙТО СИ МИСЛИ, ЧЕ НЕ Е ГЛУПАК

                „...и не оспоривай глупца!”
                А. С. Пушкин

Разбирам, че е безсмисленно с глупака да спориш,
че е по-добре да се вдигнеш невозмутим
на едно облаче под звездите, горе
и да съчиняваш за Прекрасното гимн.

Разбирам, но кръвта се качва в главата
и ръцете започват да ме сърбят,
когато глупакът с лампа многоватова
светка и всички му сторват път,

защото нали е прост и нахален,
не си струва да хвърляш камък в такъв;
а той шествува триумфално,
дава ум, пуска грива на лъв,

а ония, по облаците, броят звездите,
обвити в нежен, възвишен здрач...
Трябва наистина някой сметта да измита,
но никой не иска да става метач.


Станка Пенчева
МОНОЛОГ ЧЕЛОВЕКА, ДУМАЮЩЕГО, ЧТО ОН НЕ ГЛУПЕЦ (перевод с болгарского языка на русский язык: Людмила Станева)

                „...и не оспоривай глупца.
                А. С. Пушкин

Понимаю, что оспоривать глупца бесполезно,
что разумнее подняться невозмутимо
на одно облако в рай поднебесный
и сочинять Прекрасному гимны.

Понимаю. Но кровь ударяет в голову
и кулаки начинают чесаться,
когда глупец с улыбкой весёлою
прожектором светит и все сторонятся,

дорогу дают, ведь тупица – нахальный
и бить по такому – не стоит камней.
А он шествует триумфально,
львиную гриву растит всё длинней,

а те, в облаках, беседуют с Музой
и звёзды считают в лунные ночи.
Кому-то действительно надо выметать мусор –
но мусорщиком быть никто не хочет.