„ЖЪТВА” („ЖАТВА”)
Никола Йорданов Фурнаджиев (1903-1968 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Аня Базарова
Никола Фурнаджиев
ЖЪТВА
Белите ни кърпи пеят сред житата,
ой, голямо златно слънце над света,
огънят трепери кървав над сърцата
и гори отдолу пламнала пръстта.
И горят житата черни и червени,
и гориме всички в огъня червен,
издигни се, слънце, весело над мене,
ветре, вей и духай в пламналия ден.
Ти от изток идеш, ветре, донеси ни
морската прохлада – тук ще изгорим,
огнени потоци в тъмните пустини
идат, и потъват нивите във дим.
Веселата жътва в нивите препуска,
моя родна майко, кървава земя,
във пръстта корава впивам жадни устни
и в земята родна жъна и вървя.
Никола Фурнаджиев
ЖАТВА (перевод с болгарского языка на русский язык: Аня Базарова)
Косынки жниц белеют на хлебами.
Большое солнце, озарив поля,
Над нами отдыхает словно пламя.
И вот уже горит, горит земля.
Горит пшеница, все вокруг алеет,
И мы горим – где отыскать нам тень?
О солнце, стань добрее, веселее.
О ветер, охлади наш страшный день,
Скорей прохладу принеси с востока
И свежести моря: видишь, мы горим.
...А зной струится огненным потоком,
И над полями стелет сизый дым.
Но песня жатвы крепнет над полями.
О мать-земля, она в дыму, в крови,
Но к ней припавши жадными губами,
Я снова жну, я ей клянусь в любви.