„ВЕЧЕРНА СРЕЩА” („ВЕЧЕРНЯЯ ВСТРЕЧА”)
Димитър Пантелеев Менкаджиев (1901-1993 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Морис Ваксмахер
Димитър Пантелеев
ВЕЧЕРНА СРЕЩА
Очаквам те на пътя сред житата
и заедно с прииждащия мрак,
накитена с метличина и мак,
ти идеш като лек вечерен вятър.
Ти идеш в тоя чуден миг такава,
каквато съм те виждал в своя сън.
Житата те посрещат с весел звън,
небето със звезди те увенчава.
И скрила лик във топлото ми рамо,
ний тръгваме из пътя пуст, смълчан,
ръката ти потъва в мойта длан,
дъхът ми те гори със остър пламък.
И ний вървим със мислите си чисти
и виждаме, че в този ширен свят
за обичта ни няма път назад,
но няма и безбурен, топъл пристан.
Димитър Пантелеев
ВЕЧЕРНЯЯ ВСТРЕЧА (перевод с болгарского языка на русский язык: Морис Ваксмахер)
Я на дороге жду тебя под вечер,
и ты вдоль поспевающих хлебов
в венке из маков и из васильков
ко мне спешишь, как легкий летний ветер.
И в этот чудный миг ты вся такая,
какой тебя увидел я во сне.
Тебе сияют звезды в вышине,
тебе поют хлеба не умолкая.
И мы идем безлюдными полями,
твоя щека у моего плеча,
твоя рука нежна и горяча,
мое дыханье жжет тебя, как пламя.
И мы идем с любовью нашей чистой
и видим, что огромен белый свет,
и что назад для нас дороги нет,
и тихою не будет наша пристань.