„БЛАГОСЛОВ” („БЛАГОСЛОВЕНИЕ”)
Минчо Николов Палавров (р. 1947 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Ольга Шаховская
Минчо Палавров
БЛАГОСЛОВ
Моя обич, в сърце те нося –
да обичам е моята роля.
Протягам ръка като просяк –
за коричка нежност те моля...
По твоята сянка камъни хвърлят.
Олтар си за мен. Стоя на колене.
Затова животът така ме опърли.
Не съм прокълнат, а бягат от мене.
Съдбата на възел живота заплита.
По твоите стъпките вечно вървя,
сега не търся любов неоткрита,
а тих благослов след тебе мълвя...
Минчо Палавров
БЛАГОСЛОВЕНИЕ (перевод с болгарского языка на русский язык: Ольга Шаховская)
Твой образ в сердце трепетном ношу,
молюсь, надеясь на чудо в судьбе.
Как нищий подаяния прошу
о крохе сострадания в тебе…
На тень твою каменья брошены.
Алтарь любви в воде, моя хорошая,
я ниц стою за долю опалённую.
Не прокляну… моя неразделённая.
Но узел на судьбе тугой накручен,
И мысли о тебе „шнуруют” путь.
Теперь я не ищу любови лучшей,
благословлю, любя: счастливой будь…