(„РОДИНА”)
Никола Йорданов Фурнаджиев (1903-1968 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Александр Ревич
Никола Фурнаджиев
РОДИНА
Моя тежка съдба, моя скръб, моя родна земя,
пак светкавица грей във нощта, вият вихри над нивите.
Аз съм сам, аз вървя, тъна тъмен и сляп в пропастта,
дето мътни води на вълни мойте рани заливат.
Като рана гори, като бреме тежи и гнети
твойто тъмно лице, о, родино, със сивите селяни,
твоя мътен простор, тая степ, тия мъртви гори,
и вий, мелници зли, дето спите и вече не мелите.
Аз вървя, аз вървя – тежък път през гори и блата,
мойта скръб ми тежи, тегнат черни и кървави спомени
и не знам де да спра – де са твоите топли недра,
де е мирният път под звездите големи и огнени?
Моя родна земя, моя скръб, моя страшна съдба,
пак светкавица грей, свети кръв, тътнат в огнени бездни годините.
Аз съм сам, аз вървя, тъна тъмен и сляп в пропастта,
дето мътни води на вълни мойте рани заливат.
Никола Фурнаджиев
РОДИНА (перевод с болгарского языка на русский язык: Александр Ревич)
Мой нелегкий удел, скорбь моя, о родная страна,
воют ветры над полем, во мраке взрываются молнии.
Я один, я иду, разверзается пропасть без дна,
и отверстую рану нечистые воды наполнили.
Ох, как рана горит, бремя тяжкое гнет до земли,
лик твой темен, о Родина, серы крестьяне и хижины,
так печален простор твой, черны эти чащи вдали,
ветряки молчаливо стоят, жернова их недвижимы.
Все бреду и бреду топью, чащами, без колеи,
бремя скорби гнетет, память кровью полна и погостами.
Где же отдых найти мне? Где теплые недра твои?
Где прямые дороги под крупными яркими звездами?
О родная земля, скорбь моя, мой нелегкий удел,
льется кровь, воют ветры, во мраке взрываются молнии.
Я один, я иду, я в бездонный провал полетел,
и отверстую рану нечистые воды наполнили.