Станка Пенчева Правнучка

Красимир Георгиев
(„ПРАВНУЧКА”)
Станка Михайлова Пенчева (1929-2014 г.)
                                           Болгарские поэты
                                           Перевод: Лорина Димова


Станка Пенчева
ПРАВНУЧКА

Кара Танасе, черен хайдутино,
с черни мустаци и сърмени скути –
каква ли дарба, какво имане
от тебе ми е завещано?

Кара Танасе, черен хайдутино!
Старата дядова къща е срутена,
само гробовете на рода ни останаха
в мъртвото село, в Балкана.

До днес на дядо името нося,
ала съм бяла и русокоса –
черните очи нейде са разпилени,
преди да стигнат до мене.

Ако снагата ми не се превива,
ако главата ми е горделива,
ако по-силният не ме уплаши,
ако гневът ми е прав и страшен,
ако съм вярна и без венчило,
ако таз земя ми е най-милото –
значи,
кръвта ти черна е минала
през мъжки сърца, през двеста години,
за да обжегне моите жили,
за да ми върне силата...


Станка Пенчева
ПРАВНУЧКА (перевод с болгарского языка на русский язык: Лорина Димова)

Кара Танас, гайдук чернобровый,
с чубом, как смоль, в одежде парчовой,
какие таланты, сокровища вечные
тобою мне были завещаны?

Кара Танас, гайдук непокорный!
Дом твой разрушен в селении горном.
Только могилы под дерном зеленым
остались в Балканах, в селе погребенном.

Ношу и сегодня я дедово имя,
хоть светлая я, с волосами льняными.
Черные очи потеряны где-то –
глаза мои синего цвета.

Но если строга я и не боязлива,
если осанка моя горделива,
если любимым верна без венчания,
если я в гневе страшна и отчаянна,
если мне сильный не смеет приказывать,
если я кровью с землей этой связана, –
значит,
гайдуцкая кровь через годы,
через мужские сердца и невзгоды
текла, чтоб сегодня обжечь мои жилы,
чтобы вернуть мне силу...