„СВЕТИЛНИКЪТ” („СВЕТИЛЬНИК”)
Крум Тодоров Пенев (1901-1986 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Елена Аксельрод
Крум Пенев
СВЕТИЛНИКЪТ
На М. М.
От днес нататък пътят ни един е.
До мен навсякъде ще бъдеш ти
и като сън животът ще премине –
дано в съня ни пролет да цъфти.
Безсмъртието е лъжа горчива.
Ще те обичам като смъртен аз
и в любовта ни слънце ще прелива.
Ще бъде земно всичко между нас.
Ще бъдат мои твоите зеници.
Ще бъде твоя моята душа.
Ще те закрилям аз от зли езици.
Ще ме виниш, когато съгреша.
Без крясъци и пози ще живеем.
Бъди добра, когато съм суров,
и никога пред нас не ще изтлее
светилникът на нашата любов.
Крум Пенев
СВЕТИЛЬНИК (перевод с болгарского языка на русский язык: Елена Аксельрод)
М. М.
Одной дорогой мы пойдем отныне.
Всегда и всюду будешь ты со мной.
Пусть наша жизнь, как сон, однажды минет –
но только был бы он согрет весной.
Я знаю, горький вымысел – бессмертье.
Как смертный, и любил я, и любим,
и солнце, что нам светит, не померкнет.
У нас с тобою будет все земным!
Твоим зрачкам отныне быть моими.
И навсегда твоя – моя душа.
Злым языкам твое не выдам имя.
Тебе виниться буду, согреша.
Мы будем жить без клятв и без надрыва.
Суров я буду – нежность призови,
и не истлеть горящему счастливо
светильнику связавшей нас любви!