Димитър Стефанов В тридцать три года На тридесет и

Красимир Георгиев
„НА ТРИДЕСЕТ И ТРИ ГОДИНИ” („В ТРИДЦАТЬ ТРИ ГОДА”)
Димитър Стефанов Бъчвалов (1932-2018 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Олег Чухонцев


Димитър Стефанов
НА ТРИДЕСЕТ И ТРИ ГОДИНИ

На тридесет и три години
(на попрището жизнено в средата,
в годините Христови,
на средна космонавтска възраст)
аз се разделям с половината от своя
живот.

На тридесет и три години
аз, отличник някога по аритметика,
разбрах най-важното,
с което
си служи
моят век на знамената,
на атома и на ракетите,
на кибернетиката и шаблона,
на пластмасите и речите.
Най-важното:
деление на две.

Сега е разделено всичко:
природата – на север и на юг,
а хората – на Запад и на Изток.
Светът е разделен
на врагове и на безумци,
делят се атомите, т.е. неделимите,
на гъби и на електроцентрали,
приятелите се делят
на вчерашни и днешни,
дори завесите са разделени
на тюлени
(такива ще си купим)
и на железни.

Когато легнеш ти до мене,
делят ме две очи зелени
от другите жени.
А ето идва радостна към нас
проходила от вчера
дъщеря ни,
разперила ръчички
като знака за събиране.

Но тя е следващият век.
След тридесет и три години.


Димитър Стефанов
В ТРИДЦАТЬ ТРИ ГОДА (перевод с болгарского языка на русский язык: Олег Чухонцев)

В тридцать три года
(в середине жизненного пути,
в годы Христа,
в среднем возрасте космонавтов)
я расстаюсь с половиной
своей жизни.

В тридцать три года
я, некогда отличник по арифметике,
понял наиважнейшее,
чем оперирует
мой век знамен,
атома и ракет,
кибернетики и шаблона,
пластмасс и речей,
наиважнейшее:
деление на два.

Сейчас поделено все:
природа – на юг и на север,
а люди – на Запад и на Восток,
мир поделен
на безумцев и на врагов,
делится атомы, т.е. неделимые,
на грибы Хиросимы и на электростанции,
приятели делятся
на вчерашних и на сегоднашних,
даже занавесы разделены
на тюлевые
(такие мы купим себе)
и на железные.

Когда ты лежишь со мной рядом,
меня отделяют два глаза зеленых
от женщин других.
А вот к нам радостно приближается
только начинавшая ходить
наша дочь,
растопырив ручки,
как знак сложения.

Но это – следующий век.
Через тридцать три года.