„СЪН” („СОН”)
Людмила Антонова Исаева (1926-1991 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Елена Андреева
Людмила Исаева
СЪН
Неочаквано
снощи сънувах
(бе кошмарна
и тежка нощта)
своето последно
сбогуване
със хората
и света.
Беше мрак
непрогледен
и черен,
разпиляна
в цветя и води,
чаках
вездесъщата материя
със вечността
да ме сроди.
А пръстта
като мелница
ненаситна
разрушаваше
бавно плътта...
Ужасена, отворих очи
и извиках:
„Хора,
обикнете отново света!
Направете го
хубав и умен,
паднете пред него
на колене,
закълнете му се
с най-хубавите думи,
които
сърцето ще ви даде.
Приемете го
с грижите неотменни,
с болката,
с укора му суров...
Изгаряйте
от страст и съмнения
и от несподелена любов...
В неизвестни посоки
пътувайте,
преоткривайте себе си
и света...
Ах,
радвайте се,
че съществувате,
че на вас
е подвластна пръстта!“
Людмила Исаева
СОН (перевод с болгарского языка на русский язык: Елена Андреева)
Мне приснилось вчера,
что прощаюсь
с белым светом,
мечтами, людьми,
мне в кошмарах той ночи
казалось –
навсегда ухожу я
в мир тьмы.
Мрак стоял
непроглядный
и черный.
Мне казалось –
природа меня
поглотит,
кану в Лету покорно,
сути жизни земной
не поняв.
Мне казалось,
земля
поглощала
плоть земную,
чтоб смерть
утверждат...
Я открыла глаза,
закричала:
„Люди,
мир полюбите опять!
Упадите пред ним
на колени,
лучше сделайте мир
и мудрей,
пусть он станет
нарядным, весенним
от любви,
от заботы людей.
Мир примите
с его непокоем,
с вечной болью.
Пускай он суров,
сомневайтесь,
терзайтесь тоскою,
в безответную верьте любовь.
Путешествуйте, люди,
по свету,
постигайте себя
в беге дней.
Будьте счастливы тем,
что планета
эта есть
что живете
на ней“.