„ОТ НОЩТА СЪМ ДОШЪЛ” („Я ИЗ НОЧИ ДОШЕЛ”)
Андрей Георгиев Андреев (1943-2021 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Терджиман Кырымлы
Андрей Андреев
ОТ НОЩТА СЪМ ДОШЪЛ
От нощта съм дошъл и пак към нощта ще замина,
че нощта е за всички ни сладка родина,
че нощта върху нас спуска топла завивка
за любов, за отмора и светла усмивка.
За единствена нощ, но това ще ми стига
да прелистя звездите – най-вълшебната книга,
от предците ни четена векове преди да премина
по небето, на път към далечна и близка чужбина.
Ще чета тази книга, за съдбата си малко поне да узная,
без да стигна дори до средата, а камо ли края.
Във вековни съдби и очи, и тревоги
за единствена нощ аз едва ли ще мога
да прогледна до дъно; но с участ честита
на Вселената майка ще се взирам в очите,
та в нощта да намеря и радост, и скръб, и почивка.
И в нощта да потъна с просветлена усмивка.
Андрей Андреев
Я ИЗ НОЧИ ДОШЕЛ (перевод с болгарского языка на русский язык: Терджиман Кырымлы)
Я из ночи дошел и в неё ухожу – до помина –
в нашу общую родину-мать-палестину:
сладко кормит и поит во сне непробудном
блудных деток она – и голубит, и любит.
Сонный, стану листать книгу судеб –
звёзды пишут что было, что стало, что будет:
наших пращуров убо в нелёгкой дороге
вдохновляли-хранили они, звёзды-боги.
Пролиставший её от начала не до середины,
судеб дальних и ближних увижу картины –
не своей, но, в глаза Мать Вселенной всмотревшись,
опьянённый покоем и счастьем нездешним,
убаюкан дыханьем её над незыблемой зыбкой,
кану в лоне ночи с просветлённой улыбкой.