„ПРЕДСМЪРТНА МОЛИТВА” („ПРЕДСМЕРТНАЯ МОЛИТВА”)
Константин-Кирил Философ (827-869 г.)
Болгарские поэты
Константин-Кирил Философ
ПРЕДСМЪРТНА МОЛИТВА (превод от старобългарски език: Васил Киселков)
Господи, боже мой, който си създал всички ангелски чинове и безплътни сили;
който си разперил небето и основал земята и всичко, що съществува, си привел от небитие в битие;
който винаги слушаш онези, които изпълняват волята ти и се боят от тебе и спазват заповедите ти;
чуй моята молитва и запази вярното си стадо,
при което беше оставил на служба мене, неспособния и недостоен твой раб.
Избави го от безбожната и поганска злоба на тези, които те хулят.
Погуби триезичната ерес и направи много да порасне църквата ти!
Обедини всички в единодушие и създай изредни люде,
които да мислят еднакво за твоята истинска вяра и право изповедание,
и вдъхни в сърцата им словото на осиновението си!
Ако си приел нас, недостойните, да проповядваме евангелието на твоя Христос,
които залягаме в добри дела и които вършим угодно за тебе – твой дар е.
Които ни беше предал като твои, предавам на тебе:
вкарвай ги в ред с крепката си десница и ги покрий с покрова на крилете си,
та всички да хвалят и да славят името ти, отца, сина и светия дух!
Амин!
Философ Кирилл
ПРЕДСМЕРТНАЯ МОЛИТВА
Господи, Боже мой! Иже еси Ангельския вся чины и безплотныя составль силы, и небо распен, землю основал, и вся сущая от небытия в бытие привел, иже еси всегда везде послушал творящих волю Твою, боящихся Тебе и хранящих заповеди Твоя, послушай моея молитвы и верное Твое стадо сохрани, ему же мя бе приставил неключимаго и недостойнаго раба Твоего. Избавляя вся от всякия безбожныя и поганскыя злобы, и от всякаго многоречиваго и хульнаго еретическаго языка, глаголюща на Тя хулу, погуби триязычную ересь, и возрасти Церковь Свою множеством, и вся в единодушие совокупль, сотвори изрядны люди, единомысляща о истинней вере Твоей и правем исповедании, вдохни же в сердца их слово Твоего учения, Твой бо есть дар. Аще ны еси приял недостойныя на проповедание им Евангелия Христа Твоего, острящася на добрыя дела и творяща угодная Тебе, еже мне бе дал, яко Твое, и Тебе предаю я, устрой я сильною Твоею десницею, покрый я кровом крилу Твоею, да вси хвалят и славят имя Твое, Отца и Сына и Святаго Духа во веки. Аминь.
* „Странникъ”, духовный журнал, Санкт-Петербург, Типография С. Добродеева, 1885, том I, с. 581.