„БЕЗСМЪРТИЕ” („БЕССМЕРТИЕ”)
Веселин Симеонов Ханчев (1919-1966 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Виктор Виноградов
Веселин Ханчев
БЕЗСМЪРТИЕ
Ще минат ешелоните на времето,
в косите ни ще паднат преспи сняг,
събития, ту малки, ту големи
край нас ще бягат в своя бесен бяг.
Земята ще е пак земя. Небето
ще бъде пълно пак със ветрове,
ще блъскат неспокойно вековете
водите си във свойте брегове.
А ние ще сме пръст корава, черна,
безименна земя, безимен прах.
И вий, които идвате на смена,
ще кажете: „Смъртта прибра и тях!“
О, лъжете се! Ние ще живеем!
Епохата ще бъде наша плът!
Ний толкова се борихме за нея,
че победихме и самата смърт.
Какво, че ще изгният наште кости.
Какво, че дъжд кръвта ни ще измий!
Не бяхме тук, епохо, твои гости,
а зидахме те ден и нощ сами.
Затуй ще бъдем тук. Над нас ще никнат
не кръстове, прогнили от дърво,
а фабрики, в които пей челикът,
и градове, в които ври живот.
Кръвта пролята в нефт ще се превърне
и пулса ни – могъщ моторен шум.
Повярвайте ни, пак ще се завърнем
във вашите очи, ръце и ум!
Веселин Ханчев
БЕССМЕРТИЕ (перевод с болгарского языка на русский язык: Виктор Виноградов)
Промчатся годы по своей орбите,
и нам виски покроет первый снег...
Большие или малые событья
не прекратят вкруг нас безумный бег.
Земля землей останется. И тучи
всё будут тучи. А снега – снега.
И так же будут вольно и могуче
века волною биться в берега.
Мы в землю ляжем, не избегнув тлена,
мы станем только почва, только твердь.
И вы, отцам идущие на смену,
вы скажете: „И их свалила смерть!“
Нет, ошибетесь! Нет, мы будем живы!
Мы за эпоху падали в дыму,
мы за нее так надрывали жилы,
что победили даже смерть саму.
Что из того, что тлеют наши кости,
что нашу кровь дожди смывают прочь?
Мы были, время, у тебя не гости –
мы строили тебя и день и ночь.
Поэтому мы здесь. Над нами встали
не из гнилого дерева кресты,
а фабрики, где слышно пенье стали,
и города, одетые в цветы.
Кровь наша нефтью льется благодатно,
пульс превратился в двигателей шум.
Смотрите, братья, мы пришли обратно –
в улыбки ваши, в мускулы и ум!