(„ПРИБОЙ”)
Димитър Данаилов (1921-1992 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Терджиман Кырымлы
Димитър Данаилов
ПРИБОЙ
Прибой потопно беше зафучал,
прескачаше разпенен вълнолома.
От пивниците лавата на рома
към мен влечеше радост и печал.
И бореше се на живот и смърт
една прастара песен със прибоя –
все за жена – ни твоя, нито моя,
с гореща като тропиците плът.
От хаоса за миг изтръгнат звук
достигаше в хотелската ми стая.
Аз тази песен за жената знаех,
когато нямаше за тебе друг.
И пак те викна песента при мен.
И без лъжата, че си само моя –
един до друг ний слушахме прибоя,
докато той затихна уморен.
Димитър Данаилов
ПРИБОЙ (перевод с болгарского языка на русский язык: Терджиман Кырымлы)
Прибой, шипя, броски за волнорез –
и пеною пивную лавку ромов,
и песнь о позабытом незнакомом,
чьих радостях-печалях – нею резв?
Она с прибоем насмерть завелась
по женщине ненашей и нездешней,
горячей, жгучей, трепетно невешней –
сама тропическая страсть и сласть.
Из хаоса на миг в окно она,
прерывистая, оживила память:
я пел её – тебе – в былую замять –
пока иных не знал, моя вина.
И эта песня вызвала тебя
и мы ей, как даным-давно, внимали,
пока не спелась;
волны подустали,
и берег без умолкшей теребят.