Автор: Р. Русев
Пътека ще спре в паметта,
сива и прашна
и няма мечти.
От мисли остават
лица на светци, грешници,
някой от път изостанал,
празни рафтове,
парчета душа,
нищо няма за махане.
Нощ и улици глухи,
нощ,
която още мирише на теб,
нощ без луна,
без лунна пътека,
и луна без петна.
Луна
между рехави облаци
пътека оставила -
светла ивица
в горска пътека
с аромат на невен и иглика.
с аромат на Жена.