Болгарский
Мир и Я
БУДНА В НОЩТА
Дълго будувам, не спя -
в тъжно съм безсъние.
И топи се нощта
до поредно разсъмване.
Бродя мислено по света,
из забравени места
на планетата,
виждам мъка и нищета
и нерядко - безчовечност.
Много скръб, самота,
безнадеждност, неволи,
духовен и физически глад
предизвикват в мен
денонощни тревоги.
Тласнати сме назад
във времена непосилни -
пак страдат и пак загиват
хиляди хора невинни.
Но виждам и слънце
над живота да свети -
да го славят безсънни
и човечни поети.
Ана Величкова