Красимир Кривчев Моросила тихо осенняя месса Валеш

Красимир Георгиев
„ВАЛЕШЕ ТИХО ЕСЕННАТА МЕСА” („МОРОСИЛА ТИХО ОСЕННЯЯ МЕССА”)
Красимир Василев Кривчев (1956-2022 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Вера Стоянова


Красимир Кривчев
ВАЛЕШЕ ТИХО ЕСЕННАТА МЕСА
         
Той тази сутрин стана рано,
докато слънцето – добър огняр,
не беше още се захванало
да сгорещява вчерашната жар.

И, както винаги, старателно
дома той подреди до блясък,
и в двора подравни внимателно
годините човешки пясък.

Днес идваха по-нови хора.
Остави чакаща вратата.
Преди да тръгне, за отмора
поля и оцвети цветята.

Днес Времето не бе коварно
и стихове дойдоха без намеса,
и, свирена от тихи гарвани,
валеше есенната меса.

Облече образ снежнобял
и ризата си от Живота,
с която беше го живял.
И със любов, и с неохота.   


Красимир Кривчев
МОРОСИЛА ТИХО ОСЕННЯЯ МЕССА (перевод с болгарского языка на русский язык: Вера Стоянова)

Сегодня утром встал я рано,
Позвал и солнце – кочегар,
чтоб  после темного дурмана
раскочегарить прежний жар.

И, как всегда, старательно
навел я в Доме марафет,
и на дворе сравнял внимательно
свои ряды песочных лет.

Сегодня приходили люди поновее.
Для них я дверь немного приоткрыл.
А перед тем, как выйти, по идее,
цветы раскрасил и полил.

Погода тоже была не скверная:
стихи ко мне сами пришли
и моросила  месса осенняя;
играли тихие грачи.

Надел я образ снежно-белый,
о Жизни думая с заботой,
что жил ее почти умелый:
и любя, и – с неохотой.