О, най-щастлив и най-очакван ден!
От чаканото слънце ослепен,
един народ, пет века в мрак изстрадал,
набожно е застанал като в храм.
И в радостта си не разбира сам
дали е коленичил или паднал.
О, най-щастлив и най-очакван миг!
За него еретик след еретик
като главни по кладите горяха!
И може би светликът най-голям
не иде от зората, а оттам —
от огъня, във който те умряха.
О, най-щастлив и най-очакван час!
Час, в който със свободен вече глас
народът пее под свободно знаме.
Час, в който има всичко: нов живот,
нов цар, нов път, нов гняв на стар народ…
…И свободата само май я няма…