***

Светлана Хамитова
*
где-то в прослойке
между мирами
и временами
я (не)случайно зависну,
тихо подышу,
дух переведу,
события сведу,
смиренно подожду
нескромную надежду
на остановку не чужую,
на свою.
*

©ветлана
июнь,2022