Болгарский
Мир и Я
РАЗСЕЯН ДИМ
В часа на зимно свечеряване
притихвам от тъга обзета.
В какво остана аз да вярвам,
какво изпълва ми сърцето -
надежда, обич, порив светъл
или покруса и печал?
Ех, ако мога да открехна
врата към свят от мъдрост зрял,
където чувствата не вехнат
и всеки е с достоен дял -
към цел полезна устремен
и радостен, и вдъхновен!
Мечта от детските ми дни,
превърната отдавна в дим...
Ана Величкова