Не, не мога в тъмен кът да скрия
чудото на бялата магия,
със която ти ме омагьоса–
сякаш юни с мирис сенокосен.
Чакам днес гласа ти пак да чуя,
като южен вятър да нахлуе–
да разлисти тръпните градини,
моя свят, в очакване застинал.
Думите ти – цвят априлски, нежен
ме възнасят в синята безбрежност.
И покой наместо да ми дават,
багрят ме с отблясъци от лава.
В мъжко-женската игра вековна
всеки ден кладем си бавен огън.
Луд възторг и сладка изнемога
ни дари магията любовна.
2.12.2023 г.