* * *
Смъртта руши ли маските, не знам.
Животът упорито ги създава.
Различният по правило е сам.
Безумието се превъплъщава.
Какво остава? Стих, единствен ти –
насъщен лъч във щедро огледало.
Животът още в него ще трепти,
дори когато няма да е цяло.
Георги Ангелов
* * *
Художества, наивно думал я,
сердца облагораживают, души...
божественное в них не умаля;
действительность художества поглуше:
душа и сердце, лишнего приняв,
в насущность возвращаются на кру'ги,
где сырости не надобно огня,
тепло без прометеевой потуги.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
из сборника "Ариегард", 2003 г.