Болгарский
Мир и Я
ЛЕТИ, ПТИЧКО!
Навън е слънчево,
тихо и топло,
а на мен ми е тъжно.
Бушуват войни,
всеки миг
хора загиват...
Лутат се бежанци,
без дом и закрила.
И не се вижда
бледа искрица
в тунела.
Потискащо е,
че си безсилен
да спреш
страданията.
Едно гълъбче бяло,
прихлупвам
в шепите си
и му шепна:
Лети, птичко,
невинна
и възвести
най-сетне мир!
Това е сламката,
за която се хващам
сред световната
безнадеждност,
сред нестихващата
омраза
и опасни кроежи.
Ана Величкова