Болгарский
Жизнь и Природа
СЛУЧКА В ГОРАТА
Задуха вятър.
Преви клоните на дърветата,
от гнездото си
птиче падна в тревата.
То записука тревожно:
"Къде си, мамо, ела!"
Майката долетя
с червейче в човката,
но рожбата си тя не видя.
Къде ли е?
Птичето беше близо до нея,
но тя не го виждаше -
забелязваше само това,
което се намираше
на природно определена
височина.
Вятърът утихна съвсем
и по-ясно звучеше
писукането на птичето.
Майката в кръг се въртеше
и го зовеше
все по-тревожно..
Повече не можех да гледам.
Взех птичето в шепата си
и усетих как трепти
като сърце развълнувано.
Внимателно го сложих
в гнездото.
Едва тогава
майката го видя,
нахрани го и го стопли...
Тръгнах си
и за пореден път си казах,
че всяко нещо в Природата
е надарено
със собствени граници
и възможности,
които не може,
/а и не бива!/
да преминава...
Ана Величкова