Автор: Р. Русев
Вървях по света
нарамил дните
като кръст,
Бог ме поглежда за миг,
отминава, помахва с ръка,
сякаш дава надежда...
Поседнах в края на пътя
дъх да поема,
поглед да хвърля
към бягащи облаци,
да потърся останало време,
свързващо дните и нощите,
които миришат на мухъл.
Времето -
онова, дето изгубих
във времената безпътни и млади.
Сега ми остана глътка надежда
за утрешен ден и нови заблуди.