Автор: Р. Русев
Мъничкият Ежко пак се е разбързал,
още от зарана
с кърпа е превързал
челото си потно.
Бързичко пристъпва,
по съчките не стъпва,
за да не събуди младата си булка.
Крачи и си мисли:
снощи по вечеря
дъждец малко ръсна,
на полянката до мене
гъбки ще потърся,
двечки ще откъсна,
сладко ще ги хапнем двамката със Ежка.
Бърза, бърза Ежко,
гъбки две откри,
на гърба ги сложи,
пътечката към къщи
бързичко намери.
Бърза, бърза Ежко,
но кога се върна,
още отдалече миризма усети -
цялата поляна
на чорба ухае.
Млада булка Ежка,
Ежко изпревари,
гъбена чорбица
за Ежко направи.