(„РУБАИ”)
Марко Марков (р. 1945 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Терджиман Кырымлы
Марко Марков
РУБАИ
о о о
Аз тълпата ненавиждам, тъй като го знам:
тя слуга е на площада, господар издига там.
Но какво да правя, Боже, след като разбрах,
че тълпа съм аз самият, даже да съм сам.
о о о
Живя самотен в празната си къща,
не срещна любовта, с една и съща
гримаса я отпъждаше, горкият.
Сега пръстта като жена прегръща.
о о о
Обичах три жени. Едната си замина,
когато тръгнах тъжен за чужбина,
отдавна другата е шепа пръст печална,
а третата нарича се Родина.
Марко Марков
РУБАИ (перевод с болгарского языка на русский язык: Терджиман Кырымлы)
о о о
Ненавижу сподленье народа в толпу
с вожаками на нашем, народном, горбу,
но, Всевышний, она же , в душе и моей –
одинокой, где мыкают бесы судьбу.
о о о
В пустом мірке созревший одиноким,
пытал любви земные я востоки –
и на виду небесного заката
лобзаю прах, играющий восторги.
о о о
Трёх женщин я любил: одна и снится
с тех пор, когда я зажил за границей,
вторая стала прахом бывшей третьей,
что Родиной зовётся не дразнится.