Ущелье

Ана Величкова
 
               Болгарский
               Роден край


                К Л И С У Р А

                Два потока извират
                от осоговското било.
                Под стръмния склон
                те се сливат
                и заедно тичат надолу
                в една река - Бистрица.
                Над водослива
                скала се издига -
                прилича на ваза антична
                със странни знаци покрита.
                В кухината расте
                иглолистно дърво
                с изобилие от шишарки
                по клоните.
                Във водните струи те падат,
                далече отплават
                и нови фиданки
                от тях избуяват.

                По надолу реката
                шуми и се пени
                по прагове
                и камъни бели.
                Висок праг тя стига
                и от него се хвърля.
                Когато слънцето грее
                пъстра дъга засиява
                от единия до другия бряг.
                След водопада
                реката своя пенлив бяг
                ускорява.

                Високо на левия склон
                каменен великан,
                коленичил,
                протяга ръце към небето.
                Молещият се великан
                го наричат.
                Хилядолетия той моли
                небесните сили
                да закрилят Човека,
                да облекчават
                непосилните му
                тревоги.               
                Успява ли?
                Наоколо е спокойно
                като в храм богомолен.

                И друго изваяние скално
                се извисява
                недалече от Богомолеца.
                Девойка и момък
                са притихнали
                в прегръдка любовна.
                Влюбената двойка им казват -
                мир и любов царуват
                в клисурата стародавна...

                Бистрица все така бърза,
                шуми и се пени.
                По склоновете
                буки люлеят
                клони зелени,
                цветя и папрат
                бреговете оплитат.
                Пещера е издълбала водата,
                тъмна и тайнствена -
                убежище за подгонени
                от османци красиви моми.
                Те се укривали в пещерата,
                /оттогава е назована тя Момина/,
                неброени тягостни дни,
                до смърт уплашени,
                треперещо-притаени...

                Тече Бистрица укротена
                в котловина плодородна
                с ябълкови градини,
                житни ниви
                и сочни ливади.
                Накрая стига до Струма -
                легендарна река,
                която в Егейско море
                с обширна делта се влива.
                В тези краища то носи името
                Бяло море.
                Защо ли?

                Надбягват се
                белите морски вълни.
                Просторът
                митични предания
                помни.
                Красотата
                като камбана
                звъни
                и архаичния мрак
                прогонва...

                Ана  Величкова