Иван Брегов - Отпевание по пути в Северо-запад

Денис Олегов
Отпевание по пути в Северо-запад

(труп, два коня и трое музыкантов)

Снуют машины как вдовы и черный дым на восток их воздвигает.
Осталось толпе прийти - мертвеца оттуда проводить,
оттуда отправиться в путь и плач, и мольва - как брат и сестра побледневшие.
Но пусто вдоль и поперек, брошенная, твердая земля.
Составленный из пассажиров город - не осталось здесь провожающих.
Нет даже маршрута, автобуса, а и поезд мимо проходит,
никто здесь не отправляется в дорогу - мир оказался непосильный и дорогой
здесь люди ничего не стоят и они лишь в долгу.
Нет близких, знакомых - понести к дому тревогу, -
рыданий нет, ни почестей, свечей, венков и молитв.
Кони покойника ведут -
истрепанный оркестр и сельские цветы возвещают город.
Нет матерей положить пищу в дорогу покойнику,
приготовить зелье на прощание,
ни сестер и детей, чтобы хлюпать -
не терпит ритуалов уже расставание.
Знакомые служебные слова над покойником громыхают:
гражданин с тремя именами с миром прощается,
в родине отмененной рожденный -
долго он был как долг приказал.
Милостивая земля сына узнала.
Кони хотят с ним сегодня расстаться,
куда коням после разлуки деваться,
если путь предстоит к рынкам и бойням
и кто куда в жизни отправился.

-

ОПЕЛО ПО ПЪТЯ ЗА СЕВЕРОЗАПАДА
(труп, два коня и трима музиканти)

Сноват коли като вдовици и черният им дим на изток ги издига.
Остава да дойде тълпата - мъртвеца оттук да изпрати,
оттук да потеглят и плач, и мълва - като брат и сестра пребледнели.
Но е пусто надлъж и нашир, изоставена, твърда земята е.
Съставен от пътници град - не останаха тук изпращачи.
Няма даже маршрут, автобус, а и влакът дори подминава,
никой тук не поема на път - непосилен и скъп се оказа светът,
тука хората нищо не струват и само са в дълг.
Няма близки, познати - да понесат към дома си тревогата, -
ридания няма, ни почести, свещи, венци и молитви.
Конете покойника водят -
окъсан оркестър и селски цветя възвестяват града.
Няма майки да сложат храна за из път на покойника,
да приготвят прощални отвари,
ни сестри и деца да изхлипат -
раздялата днес не търпи ритуали.
Познати служебни слова над покойника проехтяват:
гражданин с три имена със света се прощава,
в отменена родина роден -
дълго бил е какъвто дългът повелява.
Милостива земята сина си познава.
Конете със него днес сбогом си дават.
След сбогом конете къде да се дянат,
щом път предстои към пазари и кланици,
и кой накъдето в живота е тръгнал.