Болгарский
Космос и Человек
МИГ ВЪВ ВРЕМЕТО
Вълните се гонят,
разпенват,
шумят
от хиляди бурни столетия.
Морета се сменят
и новата твърд
се ражда от лава и пепел.
Милиарди години
Земята твори
лика си
и в мрака тя грее -
срива, изгражда,
но ярко гори
на Разума факела светъл.
На Времето в бездната
миг само е той,
но няма в Човека смирение.
Не осъзнава,
че вечен покой
в космичната пропаст
го дебне.
Той граби, потъпква,
без милост руши
създаденото не от него.
Но вижда се Краят.
Сред пламък и дим,
тъй както дойде,
ще изчезне...
Ана Величкова