Николай Лилиев О Господи, благослови же ночь

Владислав Левитин
***

О Господи, благослови же ночь
Скитальца, своего ты сына –
Ни имени, ни родины, ни тына –
Проклятия и горе превозмочь.

И он стоит с молитвой на устах,
Уставший, ждёт, что кто-нибудь раскроет
Ворота сада звёздного простора –
средь звёзд Твоя сияет чистота.

Он тянет руки без греха свои,
он отдаёт доспехи с поля брани,
несбывшиеся все свои желанья
И сердце, что разбито на куски.

Благослови его в тот тёмный час,
Веди в дубраву, где его томленье
и тихое прощение в забвенье,
где он услышит, наконец, Твой глас!

И тихою вечернею волной
укроется всё мрачное унынье,
И вознесётся песня, чтоб отныне
Сияла благодарностью святой.


***

О господи, благослови нощта
на своя син без име, без родина,
осъден безутешно да проклина
сред глухите падини на скръбта.
 
Той спира сам с молитва на уста
и морен чака някой да разтвори
градината на звездните простори
сред блясъка на твойта чистота.
 
Протяга нецелунати ръце
и слага своите доспехи бранни,
и своите несбъднати желания,
и своето пронизано сърце.
 
Благослови го в тоя тъмен час
и изведи го в морната дъбрава
на тиха и прощаваща забрава,
отгдето той ще чува твоя глас!
 
И с тихите вълни на вечерта,
които мрачината ще погребе,
ще се възема, грейнала, към тебе
на свята благодарност песента.