„САМ ВКЪЩИ” („ОДИН ДОМА”)
Биньо Стоянов Иванов (1939-1998 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Терджиман Кырымлы
Биньо Иванов
САМ ВКЪЩИ
Сам като орех костелив, оставен настрана,
в една от вчера вече закоравяла тишина.
Столовете на място и снимките на място,
и книгите, и котката, и масата на място,
и аз: до края на света ще си стоя така,
непипнат от жена и от дете с ръка.
Посипан с пепел, слушам тъмните щурци,
приижда нещо, движи се към моите очи;
поставено с въздишка, то плава по реката,
покрай върби със малко вятър плава по реката,
то – сещането, че стоя разтворен, то – мисълта за мен,
и ще ме стигне още утре, най-късно вдругиден.
Биньо Иванов
ОДИН ДОМА (перевод с болгарского языка на русский язык: Терджиман Кырымлы)
В застойной застарелой тишине,
как жилистый орешек в стороне,
где всё и вся согласно по местам,
и не подточит носа суета,
в ковчеге непловучем уж не Ной,
я с кошкой одинокий, не с женой,
посыпан пеплом, слушаю сверчков,
а на виду плывут сюда бочком
по речке мимо да по ветерку,
на выдохе и вдохе не в строку
на завтра-послезавта чувства-смыслы,
что я на виду я, голый словно мыс.