Край

Ирен Тодорова
Не помня вече последната ни среща.
Забравих даже   каза ли ми  нещо…

Изчезва, губи се... докосвайки  ни плахо,
мигът в който  душите  се познаха.

Премазана от безразличие Любовта  заплака
и за това за сбогом кротко ни помаха.