Автор: Р. Русев
Глътка от днешният ден
с чаша червено отпивам,
а грамофона повтаря
стара мелодия.
Тревата звъни,
под лунно сребро
пали спомени в лято
и като вълни
край мен преминават.
Сега
сивеят косите ми,
вече съм тъжна картинка
в този наш свят побелял,
свят,
като попила в пясък вълна,
свят,
черно-бял,
гоблен-гротеска,
изтъкана от наслоения
прах на времето.
Глътка съдба...