Мадлен Алгафари Сказка о простоте и о хамстве Прик

Красимир Георгиев
„ПРИКАЗКА ЗА ПРОСТОТАТА И ПРОСТОТИЯТА” („СКАЗКА О ПРОСТОТЕ И О ХАМСТВЕ”)
Мадлен Николаева Стайкова-Алгафари (р. 1967 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Надя Попова


Мадлен Алгафари
ПРИКАЗКА ЗА ПРОСТОТАТА И ПРОСТОТИЯТА

Простотата и простотията седели на един чин в Училището на живота.
Простотата се обличала скромно. Простотията – помпозно и ексцентрично.
Простотата не носела украшения. Простотията била накичена като коледна елха.
Простотата пишела почти печатно, с четливи букви. Простотията с огромни букви и претенциозни орнаменти.
Простотата говорела тихо, но ясно. Простотията надвиквала всички.
Простотата не биела на очи. Простотията била очевидна.
Простотата пеела вярно, с чувство. Простотията – гръмогласно, фалшиво, но със самочувствие.
Простотата помагала незабелязано, с радост. Простотията изтъквала всеки свой жест парадно.
Простотата признавала смирено грешките си и искала прошка. Простотията се обяснявала, оправдавала, но не падала никога по гръб.
Простотата казвала открито и честно, но добронамерено, когато нещо не й харесва. Простотията ругаела, псувала, обиждала.
Простотата питала когато нещо не знаела. Простотията мислела, че знае всичко и имала отговор на всеки въпрос на този свят.
Простотата се радвала на малко и била доволна. Простотията – ненаситна и вечно недоволна.
Простотата се смеела чистосърдечно. Простотията се надсмивала безсърдечно.
Простотата искала смело каквото й е нужно. Простотията изисквала и заставяла другите да й дадат и ненужното.
Простотата се радвала на чуждите успехи. Простотията завиждала, злобеела и плюела.
Простотата търсела простичък изказ във всичко. Простотията се мъчела да изглежда възможно най-сложна.
Простотата нямала много приятели, но малкото й били качествени, истински. Простотията се движела постоянно сред свита от хора, без никой да й е истински близък.
Простотата не търсела известност и популярност. Простотията била известна на всички, търсела слава и сцена за изява навсякъде.
Простотата умеела да си почива. Простотията нямала почивен ден.
Когато дошло време да завършват Училището на живота, уж незабележима Простотата била обявена от директора за Светица. Пожелали й да почива в мир, а на гроба й написали „О, свещена Простота, няма никога да те забравим!” Простотията, която не оставала незабелязана от никого, била втрещена, когато директорът на житейското училище я осъдил на безсмъртие и невъзможност да постигне покой, докато не намери начин да направи нещо, с което да бъде трайно запомнена.
Оттогава Простотията обикаля между хората и търси такива, които имат с какво да бъдат запомнени трайно. Личностите им се отличавали със сърдечна простота. Но не били чак толкова прости, че да я пуснат в живота си. Затова тя и до днес изпълва животите на тези, които с нищо друго не могат да бъдат запомнени, освен с безсмъртната си простотия.


Мадлен Алгафари
СКАЗКА О ПРОСТОТЕ И О ХАМСТВЕ (перевод с болгарского языка на русский язык: Надя Попова)

Простота и хамство сидели за одной партой в школе жизни.
Простота одевалась скромно. Хамство – вызывающе, броско.
Простота не носила украшений. Хамство было все в побрякушках, как рождественская елка.
Простота писала разборчиво, почти что печатными буквами. Хамство – с огромными завитками и лубочными орнаментами.
Простота говорила тихо, но внятно. Хамство орало, стремясь перекрыть всех.
Простота не бросалась в глаза. Хамство всегда выпендривалось.
Простота пела верно, но с чувством. Хамство – громогласно, фальшиво, зато с самочувствием.
Простота помогала ненавязчиво, с радостью. Хамство – парадно подчеркивая каждый свой жест.
Простота признавала смиренно свои ошибки и просила прощения. Хамство оправдывалось, объяснялось, но никогда не падало лицом в грязь.
Простота говорила открыто и честно, но благонамеренно, если ей что-то не нравилось. Хамство ругалось, материлось, нагло обижало.
Простота спрашивала, если чего-то не знала. Хамство считало, что знает все и имело ответ на любой вопрос в этой жизни.
Простота довольствовалась малым. Хамство вечно было всем недовольно.
Простота смеялась от всего сердца. Хамство высмеивало бессердечно всех.
Простота просила открыто о том, что ей нужно. Хамство требовало и заставляло других отдавать ему даже ненужное.
Простота радовалась чужим успехам. Хамство завидовало и злословило.
Простота искала во всем простого выражения. Хамство стремилось выглядеть как можно сложнее.
У Простоты не было слишком много друзей, зато они были качественными, подлинными. Хамство постоянно находилось в окружении свиты людей, в которой никто не был ему по-настоящему близок.
Простота не стремилась к известности, популярности. Хамство было известно во всех кругах, добивалось славы и искало сцены и прожекторов везде.
Простота умела отдыхать. Хамство не знало устали.
Когда подошла пора закончить школу жизни, вроде незаметная простота была объявлена Директором школы святой. Ей пожелали вечный покой, а на ее могиле написали: „О, священная простота, мы никогда тебя не забудем!“. А хамство, которое не оставалось незамеченным ни для кого, буквально оторопело, когда директор житейской школы приговорил его к бессмертью и невозможности обрести покой, пока не найдет способ сделать что-либо, ради которого его запомнят надолго.
С тех пор хамство бродит среди людей и ластится к таким, которых есть за что запомнить надолго. Их натура отличается чистосердечной простотой. Но они не до такой степени простоваты, чтобы подпустить хамство близко к себе. Поэтому оно до сих пор заполняет до краев жизнь тех, которых не запомнишь ничем другим, кроме как бессмертным хамством...