Солнце клонится к закату,
На поля ложится мрак.
Кто там мчит по перекатам,
На коне летит стремглав?
-Ты откуда странник старый?
Поздно. В пене конь хрипит.
Впереди пути не стало,
Путь вперед давно закрыт.
- Все прошло. Младые лета
не догнать. Ушли назад
Их искать по белу свету
Фантазер уже не рад.
Тени к вечеру кружатся,
солнце клонится в закат;
журавли в стерню ложатся –
сердце, стой, замри пока.
01.04.2023
Трифон Кунев
СТРАННИК
Мрак се над нивите спуска,
слънце на заник трепти.
Кой там по друма препуска?
Странник със коня лети.
– Старче, къде тъй? Късна е
конят ти с пяна покрит.
Конят ти пътя не знае,
път ототдавна затрит...
– Нека е късно: със коня
младост ще диря назад.
Млади години да гоня
друмник съм станал нерад...
Вечерни сенки припадат,
слънце на заник трепти;
жерави някъде падат –
стой, сърце, мирни щеш и ти.
1926 г.
http://stihi.ru/2023/04/01/1929