Город Ганчо Керечев Градът

Владимир Игнатьевых
Этот город несчастен и не чтим в сей момент.
Прячет то, чем опасен. И погАн, словно мент.
Он совсем неприличен, так от града претит.
Просто он обезличен. Словно псарня смердит.


Боже, как же досадно,  как же  страшно здесь быть.
в городе ретроградном, что с помойкой сравнить.
Где под купола тишью небесного свода
всяк, как с лупою ищет лучше жизнь и свободу.
 
Но ведь, где же найти их! Да и кто же их скрыл!
В Родопской волынке иль в древесную гниль
что из тайного леса и в несчастные дни,
словно нищий-повеса полумертв как они.


Не страдаю от боли, не надеюсь на власть.
Интересно, доколе их бесчинства на нас?
Кто явился, откуда?  И какой заграницы
как пройдохи-иуды, босоногие «принцы»…


И эта наглая морда и невинные очи.
Как в могиле свобода, в гробе словно молчит.
Но зажгут снова свечи пред свяченой водой
И мы снова прошепчем: «Ты Свобода со мной!»


А тот город исчезнет, Рухнет город тревог
как в какую-то бездну, без пути и дорог. 

25.03.2023


„ГРАДЪТ“ („ГОРОД”)

Ганчо Керечев
ГРАДЪТ

Този град е нещастен. Този град не чете.
Крие нещо опасно. Има вид на „ченге”.
Той дори не прилича на града от преди.
Той е просто безличен. На кучкарник смърди.

Боже, колко досадно, колко страшно е тук,
в този град ретрограден, в тази кофа с боклук.
И под синия купол на небесния свод
всеки търси със лупа късче сносен живот.

Но къде да го найде! И къде се е скрил!
В прословутата гайда или в дънера гнил
на гората потайна и мизерния ден,
като просяк окаян на полуумъртвен.

Аз не страдам от болка, не ламтя и за власт.
Но се питам, доколко ще безчинстват над нас
тези, дето дойдоха от не знам си къде,
припознати пройдохи. Босоноги „князе”…

Тези с наглите мутри и невинни очи.
Свободата и утре като в гроб ще мълчи.
Ще примпламват свещите сред светена вода.
Ние пак ще шептиме: „Свобода… Свобода!”

А градът ще изчезва, ще се свлича градът
като в някаква бездна без посока и път.

http://stihi.ru/2023/03/20/36