Градът замръзнал е и чужд,
с грозно остъклените балкони.
Въздух мръсен. Мъгла и студ.
Опитвам се, тъгата да прогоня.
И огън да запаля във очите ви.
Да стопля с дъх зимуващите птици.
Със два-три стиха – мъничка искра,
да се докосна и до най-големите скептици.
Защото виждам във душите страх -
изгонени от Рая – виновни са ни Ева,
ябълката или пък Змията.
Хвърляме един на друг в очите прах.
Крием се във своите черупки.
С евтини реклами давим сетивата.
А трябва ни единствено Любов –
желаем я, а я държим под ключ.
Да получи – всеки иска, да я даде... не е готов
и вие тъжно, пак като ранено куче.
Животът наш е просто огледало,
което да ти каже иска -
на хората да даваш туй,
което душата ти копнее и желае,
А резултатът?
Струва си, ако поемеш риска!