Автор Р. Русев
Малко е тъжно,
На липата в клоните
сви си гнездо есента,
лист по лист боядисва
в охра на късното слънце,
чака ги вятърът
и земята посипва със тях
и се виждат на птици гнездата
до сега скрити оставали.
Помътня
и от мъглата
тихи сълзи
по клони се стичат.
Малко е тъжно,
някак си изсивява,
облаци вече изплакват
мъка по отминало лято.