Луната е омагьосана жена
Автор: Величка Николова - Литатру1 http://stihi.ru/2019/07/22/6830
Дъждът се сипе като в сън
и цяла вечност към земята пада.
Чия душа се скита вън
и рони сълзи като кавалкада.
Чия душа на този дъжд
със вой пронизва тишината в мрака.
Дали е вълк или е мъж,
захвърлящ горестта си там, в сумрака.
Дъждът се сипе като в сън
и цяла вечност към земята пада.
Луната бавно плува вън –
жена е в бяло – на мъжа отрада.
Луната ( като жената ) успокоява душата и дарява копнежи.
Литатру1
България, София
ВЕЛИЧКА НИКОЛОВА ЛИТАТРУ1 - автор
на Луната е омагьосана жена (Луна, как женщина-волшебница.)
Перевод с болгарского на русский язык: Нина Цурикова
Дождь всё окутывает сном,
На землю вечность с неба ниспадает.
Душа стремится чья-то вон
и непрерывно слёзы проливает.
Чью душу прячет этот дождь,
что воем будит тишину во мраке?
То может - волк, - не разберёшь,
иль горечь человека - не иначе.
Дождь всё окутывает сном,
На землю шлёт покой, забвенья сладость.
Луна волшебным поплавком
плывёт и в снах мужчине дарит радость.
Луна-волшебница, как женщина разбудит чувства,
покой подарит и наполнит грустью...