Иван Вазов. Прежде было...

Терджиман Кырымлы Третий
Беше време…

Беше време, когато не знаех
ни унинье, ни мрачно безсилье
и с световните хали играех,
кат орел със разперени криле;

беше време, когато бедите
не страшаха душата ми млада
и с усмивка се фърлях в борбите
и във бурите търсех услада,
 
и за удара удар отдавах,
и на хулата с песен отвръщах,
и омразата малко познавах,
и вразите си често прегръщах.

И бях силен и млад, и бях жаден
за живот и за труд, и за радост…
Беше време… но що да повтарям
вечний стон на фръкналата младост?

Иван Минчов Вазов


Прежде было...

Прежде было, унынья не знал я,
ни бессилья не ведал, ни горя:
буревестник, парил над волнами,
то— над сушей— охотник— по-орльи.

Прежде было, душа молодая
позволяла мне молодцевато
биться с прочими горя не зная;
всласть и бился, как ею заклятый

я, ударом удар отвечая,
на хулу— песней звонкой, незлобной,
я отходчив был:  ссорясь нечасто,
вдруг мирился с врагом твердолобым.

Был я молод, силён, жив и весел...
Повторяться о том неповторном
ни к чему: разговор неуместен?
Ну конечно— бесплоден, бесспорно...

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы