Автор: Р. Русев
По „Стопани на Господ“
Като хляба са думите,
месиш и с думи наричаш,
всичко да бъде
сторено с обич,
чист да бъде денят,
и утрото здраво.
Здраве да бъде,
живот да е мъдър,
с читави думи
род да има и да го помни
дорде е живот.
После улягаме,
тишината ни търси,
растем и променя ни времето,
белите нишки в косите ни
вплетена мъдрост
в мислите носят.
В тишината часовника
изтърва два удара,
пое си дъх, продължи.
Мярна се в ъгъла сянка,
кротко приседна,
студ лъхна,
сякаш думите чакаше да привършат.
И пое на път тишината