Скажи мне, кто же ты? – и бледна и испита.
Подземный клич трубит, над тобой звенят копыта.
И - снова ночь - и дождь, и ветер, и ворОны.
и бьют барабаны, и реют знамена …
Куда ж они идут? – Последний ли, первый ли?
Через поля реки крови перелили.
И мы идем, идем длинным черным путем,
растем вместе с тобою и твои же умрем.
О, матушка-земля, - пресвятая - ты наша,
в предзнаменовании горит пламенная чаша.
Шагаешь в века - бессмертен шаг твоей водицы.
Проносим знамена - шумит под нами Марица.
21.01.2023
Кажи, коя си ти? – И бледна, и изпита.
Подземен вик тръби, браздят над теб копита.
И ето – пак е нощ – и дъжд, и стръв, и врани.
Минават знамена и бият барабани…
Къде отиват те? – Последни или първи?
По нивите и днес димят реки от кърви.
И ний вървим, вървим по черните завои,
за да израснем с теб и да умреме твои.
О, майчице земя, – пресвята – ти си наша,
в поличба и любов гори пламтяща чаша.
Вървиш от векове – безсмъртна върволица.
Минават знамена – шуми под нас Марица.
http://stihi.ru/2023/01/18/41