Йордан Стубел. Вечер

Терджиман Кырымлы Третий
Вечер

Мръкне вечер безметежна, а край мене –
непросветна и безлюдна пустота.
Вън по пруста някой моли, някой стене –
сякаш пее, сякаш плаче във нощта.

Вечер, вечер, с твойте песни аз линея
и не чакам, не проклинам, не зова.
Някой дебне, някой чезне и немее
и замира всеки трепет и мълва.

Тази вечер цветовете са сломени,
някой гасне със молитва на уста –
тази вечер вън на пруста някой стене,
някой плаче, някой пее за смъртта…

Йордан Стубел


Вечер*

Меркнет вечер- безмятежно,скоротечно;
беспросветна и безлюдна пустота;
кто-то просит, кто-то стонет на крылечке,
словно пеет, словно плачет по цветам.

Всё таится, исчезает и немеет,
оставляя трепет, лепет и молву.
Вечер, вечер, с этой песней я слабею,
и не жду, не проклинаю, не зову.

Вот и вечер, как и мы невечный вечер:
кто во тьму отходит с богом на устах
кто о жизни молит на крылечке,
кто о смерти пеет в сломленных цветах.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
* в болгарском имя сущ. ж.р., прим. перев.