Автор: Р. Русев
„Нощта на тебе ли прилича?“
Кр. Трифонов
Или успява да прикрие
усмивката ти в някой ъгъл,
притихнала да замълчи,
с очите ти да ми говори.
И тези приказни коси
с нощта погалени,
и пръсти трепетни
във тях заровени.
Лице погалвам и ръце,
не смея и да дишам,
красиво е и малко ме боли,
че сън е всичко...
В нощта сълза отроних,
няма те и пусто е без теб,
празно е и са мисли,
тихо, полека, без полза
и кой ли ще ми каже
на кого прилича нощта.