Болгарский
Время и Я
М А Р С И А Н К А
Марсианка някога ме нарече
Стефан - от детството ми приятел.
Оттогава много вода изтече -
с безброй преживелици всякакви.
Вечер гледахме към звездите
и си измисляхме приключения.
Не ни стигаха планетите близки,
а летяхме далеч из Вселената.
Мечтите ни бяха вълнуващо-искрени,
разгаряхме ги с упорито учение,
с размисли, спорове, смели мисли -
с безгранично духовно летене.
Всичко бе красиво и чисто.
И до днес мечтите ни вдъхновяват.
Пак съзвездия светят лъчисти
и звездни кораби към тях полетяват...
Ана Величкова